| Буква С |
|---|
| свещичка - мн. свещички, ж. 1. Малка, тънка свещ (в 1 знач.). Торта със свещички. 2. Лекарствено средство за анален прием. |
| свещник - мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Ср... |
| свивам - свиваш, несв. и свия, св. 1. Какво. Правя с виене. Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро. 2. Какво. Сгъвам, огъва... |
| свиден - свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край. |
| свидетел - свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м. 1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите ст... |
| свидетелка - мн. свидетелки, ж. Жена свидетел. |
| свидетелствам - свидетелстваш, несв. 1. Давам показания, сведения като свидетел (в 1 и 2 знач.). Свидетелствам против убиеца. 2. Показвам, издавам... |
| свидетелство - мн. свидетелства, ср. 1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач.). Давам свидетелства в полицията. 2. Показване, потвърждение. Свидет... |
| свидетелствувам - свидетелствуваш, несв. Свидетелствам. |
| свиди ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. свиди ми се, мин. прич. свидил ми се, несв. Разг. 1. Не ми се дава, посвидява ми се. Свид... |
| свидлив - свидлива, свидливо, мн. свидливи, прил. На който по природа му се свиди; стиснат. // същ. свидливост, свидливостта, ж. |
| свиждане - мн. свиждания, ср. Посещение на външни лица в определени дни и часове в болница, затвор, казарма и др. Ходя на свиждане. Имам свиж... |
| свикам - свикаш, св. — вж. свиквам. |
| свиквам - свикваш, несв. и свикам, св.; кого/какво. Призовавам, приканвам, организирам да се съберат хора с определена цел. Свиквам събрание... |
| свикна - свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам. |
| свила - само ед. Остар. 1. Коприна. Коси като от свила. 2. Влакнести израстъци на царевичен кочан. |
| свинар - свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари. |
| свинарка - мн. свинарки, ж. Жена свинар. |
| свинарник - мн. свинарници, (два) свинарника, м. Специално построено и оборудвано помещение за отглеждане на свине. |
| свиневъд - мн. свиневъди, м. 1. Специалист по свиневъдство. 2. Свинар. // прил. свиневъден, свиневъдна, свиневъдно, мн. свиневъдни. |
| свиневъдка - мн. свиневъдки, ж. Жена свиневъд. |
| свиневъдство - само ед. Теорията и практиката за развъждане и отглеждане на свине. |
| свинеферма - мн. свинеферми, ж. Ферма за промишлено отглеждане на свине. |
| свинец - само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец. |
| свинче - мн. свинчета, ср. Малка свиня. • Като на свинче звънче (прилича). Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда. • Морско свинче. Спец. Боза... |
| свинщина - мн. свинщини, ж. 1. Само ед. Характер или качество на свиня. Свинщина е да се яде толкова много. 2. Прен. Само ед. Мръсотия, безре... |
| свиня - мн. свине, свини и свини, ж. 1. Чифтокопитно животно с масивно тяло с подкожни тлъстини, къси крака и дълга зурла, домашният вид о... |
| свирам - свираш, несв. и свра, св.; какво/кого. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа. — свирам... |
| свирач - мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички... |
| свирачка - мн. свирачки, ж. Женя свирач. |
| свирвам - свирваш, несв. и свирна, св. Свиркам поединично или еднократно. |
| свиреп - свирепа, свирепо, мн. свирепи, прил. 1. Който проявява жестокост, ярост; кръвожаден. Свирепи зверове. 2. Който изразява жестокост ... |
| свирепея - свирепееш, мин. св. свирепях, мин. прич. свирепял, несв. 1. Държа се като свиреп, постъпвам свирепо. 2. Проявявам се в голяма степ... |
| свирепствам - свирепстваш, несв. Проявявам се като свиреп; свирепея (в 1 знач.). |
| свирепствувам - свирепствуваш, несв. Свирепствам. |
| свирец - мн. свирци, м. Разг. 1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста. 2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене... |
| свирка - мн. свирки, ж. 1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка. 2. Приспособление, с помощта на което се свири за дав... |
| свиркам - свиркаш, несв. Свиря с уста или със свирка. Докато работех, някой свиркаше под прозореца. // същ. свиркане, ср. • Свиркай си! Жарг... |
| свирна - свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам. |
| свирня - мн. свирни, ж. Остар. Свирене на музикален инструмент. Изкусна свирня. |