сломяваш, несв. и
сломя, св. 1. Остар. Диал.
Какво.
Кърша,
чупя,
потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломиха мебелите, няма нищо здраво. 2. Прен. Кого/какво. Сразявам, съкрушавам, съсипвам духом. Този неуспех ме сломи. Бедността сломява духа. 3. Прен. Кого. Надвивам, побеждавам, изтощавам духом и физически. Сломявам с упоритост. Сломявам с твърдост. Болестта го сломи. // прил. сломен, сломена, сломено, мн. сломени.