| Буква С |
|---|
| сглупявам - сглупяваш, несв. и сглупя, св. Постъпвам глупаво. Сглупих, като не отидох на екскурзията. |
| сговарям - сговаряш, несв. и сговоря, св.;кого. Разг. Помирявам скарани. — сговарям се/сговоря се. 1. Живея в разбирателство, в сговор. Не тр... |
| сговор - само ед. 1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора. 2. Групировка, образувана след преговори. |
| сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
| сговорист - мн. сговористи, м. Участник в сговор (във 2 знач.). |
| сговористка - мн. сговористки, ж. Жена сговорист. |
| сговорлив - сговорлива, сговорливо, мн. сговорливи, прил. Сговорчив. // същ. сговорливост, сговорливостта, ж. |
| сговорчив - сговорчива, сговорчиво, мн. сговорчиви, прил. С когото лесно може да се постигне сговор. // същ. сговорчивост, сговорчивостта, ж. |
| сговоря - сговориш, мин. св. сговорих, мин. прич. сговорил, св. — вж. сговарям. |
| сгода - мн. сгоди, ж. Разг. 1. Удобна обстановка; удобство. Направил си е в апартамента всякакви сгоди. 2. Удобен момент. Ако ти падне сго... |
| сгоден - сгодна, сгодно, мн. сгодни, прил. Който е удобен, подходящ. Търся сгоден момент, за да му кажа. |
| сгодя - сгодиш, мин. св. сгодих, мин. прич. сгодил, св. — вж. сгодявам и сгаждам. |
| сгодявам - сгодяваш, несв. и сгодя, св.; кого. Уреждам годеж между мъж и жена. Сгоди ги една негова леля. — сгодявам се/сгодя се. Правя годеж... |
| сгорещя - сгорещиш, мин. св. сгорещих, мин. прич. сгорещил, св. — вж. сгорещявам. |
| сгорещявам - сгорещяваш, несв. и сгорещя, св.; какво. Правя да стане горещ; загрявам, нагорещявам. - сгорещявам се/сгорещя се. 1. Ставам горещ.... |
| сготвя - сготвиш, мин. св. сготвих, мин. прич. сготвил, св. — вж. сготвям. |
| сготвям - сготвяш, несв. и сготвя, св.; какво. Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря. |
| сграбвам - сграбваш, несв. и сграбя, св. Сграбчвам. |
| сграбча - сграбчиш, мин. св. сграбчих, мин. прич. сграбчил, се. — вж. сграбчвам. |
| сграбчвам - сграбчваш, несв. и сграбча, се.; какво/ кого. Хващам, улавям бързо, стремително. Котката сграбчи мишката. |
| сграбя - сграбиш, мин. св. сграбих, мин. прич. сграбил, св. — вж. сграбвам. |
| сграда - мн. сгради, ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра. |
| сгреша - сгрешиш, мин. св. сгреших, мин. прич. сгрешил, св. — вж. сгрешавам. |
| сгрешавам - сгрешаваш, несв. и сгреша, св. 1. Правя грешка, постъпвам неправилно. Сгреших като предпочетох да замина. 2. Допускам грешка при и... |
| сгрея - сгрееш, мин. св. сгрях, мин. прич. сгрял, св. - вж. сгрявам. |
| сгромолясам - сгромолясаш, св. — вж. сгромолясвам. |
| сгромолясвам - сгромолясваш, несв. и сгромолясам, св.; какво. Събарям с трясък. — сгромолясвам се/сгромолясам се. 1. Падам с трясък, със силен шу... |
| сгрявам - сгряваш, несв. и сгрея, св.; кого/какво. Стоплям. Сгрях супата. • Сгрявам сърцето (на някого). Утешавам, радвам, ободрявам. |
| сгур - сгурта, само ед., ж. Сгурия. |
| сгурия - само ед. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища или метал. |
| сгуша - сгушиш, мин. св. сгуших, мин. прич. сгушил, св. —- вж. сгушвам. |
| сгушвам - сгушваш, несв. и сгуша, св. 1. Какво. Мушвам, свивам. Сгуши глава в кожената яка. 2. Кого/какво. Прегръщам, притискам. Сгуших изпл... |
| сгъваем - сгъваема, сгъваемо, мн. сгъваеми, прил. Който може да се сгъва, като заема по-малко място. Сгъваем стол. Сгъваем чадър. |
| сгъвам - сгъваш, несв. и сгъна, св.; какво. 1. Прегъвам нещо в няколко пласта. Сгънах покривката. 2. Свивам. Не мога да сгъна ръката си. 3.... |
| сгъна - сгънеш, мин. св. сгънах, мин. прич. сгънал, св. - вж. сгъвам. |
| сгърбвам се - сгърбваш се, несв. и сгърбя се, св. Ставам гърбав, прегърбвам се. От много грижи и труд бабата съвсем се е сгърбила. |
| сгърбя се - сгърбиш се, мин. св. сгърбих се, мин. прич. сгърбил се, св. — вж. сгърбвам се. |
| сгърбям се - сгърбяш се, несв. Сгърбвам се. |
| сгърча - сгърчиш, мин. св. сгърчих, мин. прич. сгърчил, св. — вж. сгърчвам. |
| сгърчвам - сгърчваш, несв. и сгърча, св.; какво. 1. Правя на гънки; сбръчквам. 2. Свивам, сгъвам. Силна болка сгърчи ръката ми. — сгърчвам се... |