| Буква С |
|---|
| ски- - Първа съставна част на сложни думи, която означава: 1. Който е предназначен за ски, напр. ски-вакса, ски-обувки и др. 2. Който се ... |
| ски-спорт - мн. ски-спортове, (два) ски-спорта, м. Вид спорт със ски. |
| скилида - мн. скилиди, ж. Скилидка. |
| скилидка - мн. скилидки, ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели. |
| скимва - ми (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и скимне ми, св.; безл. Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя... |
| скимне ми - мин. св. скимна ми, мин. прич. скимнало ми, св. — вж. скимва ми. |
| скимтя - скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв. 1. За животно, обикн. куче - издавам тънки провлачени звуци като израз на няк... |
| скинхедс - неизм. Буквално "бръснати глави" - младежи, които, за да демонстрират принадлежността си към ултрадесни или към ултралев... |
| скиор - мн. скиори, м. Лице, което се занимава със ски-спорт. // прил. скиорски, скиорска, скиорско, мн. скиорски. |
| скиорка - мн. скиорки, ж. Жена скиор. |
| скиптър - мн. скиптри, (два) скиптъра, м. Царски жезъл, който е и символ на царската власт. |
| скит - скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в... |
| скитам - скиташ, несв. Обикн. пренебр. Ходя на различни места, в различни страни без определена цел или причина; странствам, бродя, пилея с... |
| скитник - мн. скитници, м. Обикн. пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света. // прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. ск... |
| скитница - мн. скитници, ж. Жена скитник. |
| скитосвам - скитосваш, несв. Разг. Пренебр. Скитам. // същ. скитосване, ср. |
| скица - мн. скици, ж. 1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда. 2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка. 3. В л... |
| скицирам - скицираш, несв. и св.; какво. Правя скица. // същ. скициране, ср. |
| склад - складът, склада, мн. складове, (два) склада, м. Помещение за съхранение на големи количества стоки. Склад за зърнени храни. // при... |
| склададжия - мн. склададжии, м. Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад. |
| складирам - складираш, несв. и св.; какво. 1. Оставям в склад. 2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Склади... |
| скланям - скланяш, несв. и склоня, св. 1. Какво. Навеждам, наклонявам, превивам. Скланям дървото да откъсна ябълката. 2. Прен. Кого. Успявам... |
| склапям - склапяш, несв. Склопвам. |
| склероза - само ед. 1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращени... |
| склеротик - мн. склеротици, м. 1. Човек, болен от склероза. 2. Разг. Пренебр. Възрастен човек или човек, който често забравя. // прил. склерот... |
| склон - склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона. |
| склонен - склонна, склонно, мн. склонни, прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял. |
| склонение - мн. склонения, ср. Спец. В граматиката — система за формално изменение на имената по падеж. Меко склонение. |
| склонност - склонността, само ед., ж. Наклонност, предразположеност. Склонност към напълняване. |
| склоня - склониш, мин. св. склоних, мин. прич. склонил, св. — вж. скланям. |
| склонявам - склоняваш, несв. Скланям. |
| склопвам - склопваш, несв. и склопя, св. Затварям, притварям (очи). • Склопвам очи. Умирам. |
| склопя - склопиш, мин. св. склопих, мин. прич. склопил, св. — вж. склопвам. |
| склуптор - мн. скулптори, м. Автор на скулптури; ваятел. // прил. скулпторски, скулпторска, скулпторско, мн. скулпторски. |
| склупторка - мн. скулпторки, ж. Жена скулптор. |
| склуптура - мн. скулптури, ж. 1. Художествено произведение, издялано от камък, мрамор, изваяно от глина или отлято с обемна форма. Скулптурата... |
| сключа - сключиш, мин. св. сключих, мин. прич. сключил, св. — вж. сключвам. |
| сключвам - сключваш, несв. и сключа, св.; какво. 1. Съединявам краищата на близко разположени предмети. 2. Съединявам краищата на верига, за ... |
| скоба - мн. скоби, ж. 1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части. 2. Приспособление от извити ... |
| скова - сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам. |