Буква С |
сътворявам - сътворяваш, несв. и сътворя, св.; какво. Създавам, изобретявам нещо ново. В тяхна чест сътворил чудесна песен. |
сътрапезник - мн. сътрапезници, м. Човек, който седи на една трапеза с други лица. |
сътресение - мн. сътресения, ср. 1. Разтърсване, разклащане, раздрусване. При най-малкото сътресение кулата щеше да падне. 2. Прен. Силно раздв... |
сътрудник - мн. сътрудници, м. 1. Човек, който помага при извършването на някаква дейност; помощник. 2. Човек, който участва в издаването на в... |
сътруднича - сътрудничиш, мин. св. сътрудничих, мин. прич. сътрудничил, несв. 1. Работя заедно с някого, помагам. Можем да си сътрудничим. 2. Р... |
сътрудничество - само ед. 1. Съвместна работа. Ползотворно сътрудничество между две фирми. Културно сътрудничество. 2. Сътрудническа дейност в спис... |
съумея - съумееш, мин. св. съумях, мин. прич. съумял, св. — вж. съумявам. |
съумявам - съумяваш, несв. и съумея, св. Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам. Не съумя да го убеди. |
съучаствам - съучастваш, несв. Участвам в нещо заедно с друго лице. |
съучаствувам - съучаствуваш, несв. Съучаствам. |
съучастник - мн. съучастници, м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). ... |
съхна - съхнеш, мин. св. съхнах и съхнах, мин. прич. съхнал и съхнал, несв. 1. Ставам сух, като губя влагата се. През лятото изпраните дре... |
съхраня - съхраниш, мин. св. съхраних, мин. прич. съхранил, св. — вж. съхранявам. |
съхранявам - съхраняваш, несв.; какво. 1. Пазя нещо така, че да не се повреди или развали. Картофите се съхраняват в сухи тъмни помещения. 2. О... |
съцветие - мн. съцветия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло. |
съчетавам - съчетаваш, несв. и съчетая, св.; какво, с какво. Правя да съществуват заедно; комбинирам, съединявам. Съчетавам разходката с пазар... |
съчетание - мн. съчетания, ср. 1. Съединение, цялост от няколко елемента. Красиво съчетание на тоновете. 2. В спорта — поредица от движения, и... |
съчетая - съчетаеш, мин. св. съчетах, мин. прич. съчетал, св. — вж. съчетавам. |
съчинение - мн. съчинения, ср. 1. Литературно, научно или друго произведение. Оригинално музикално съчинение. Събрани съчинения. 2. Вид писмен... |
съчинителствам - съчинителстваш, несв. Създавам бездарни творби. |
съчинителствувам - съчинителствуваш, несв. Съчинителствам. |
съчиня - съчиниш, мин. св. съчиних, мин. прич. съчинил, св. — вж. съчинявам. |
съчинявам - съчиняваш, несв. и съчиня, св.; какво. 1. Пиша съчинение. Съчиних весела песничка. Съчиних кратък разказ. 2. Съставям текст. Докат... |
съчка - мн. съчки, ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше. // същ. умал. съчица, мн. ... |
съчма - мн. съчми, ж. Сачма. |
съчувствам - съчувстваш, несв.; на кого. Изпитвам съчувствие. |
съчувствен - съчувствена, съчувствено, мн. съчувствени, прил. Който изразява съчувствие. Съчувствена усмивка. // нареч. съчувствено. |
съчувствие - мн. съчувствия, ср. 1. Отзивчиво отношение към чувствата, скръбта, нещастието на някого. Търся съчувствие. 2. Остар. Благожелателн... |
съчувствувам - съчувствуваш, несв. Съчувствам. |
съшивам - съшиваш, несв. и съшия, св.; какво. Съединявам с шиене; зашивам. Съших покривката от няколко цветни парчета. • Съшит с бели конци.... |
съшия - съшиеш, мин. св. съших, мин. прич. съшил, св. — вж. съшивам. |
същ - и същи, съща, също, мн. същи, прил. 1. Който е известен, познат, именно този. Видях същата кола преди два дни. Това е същата книга... |
същевременен - същевременна, същевременно, мн. същевременни, прил. Който се извършва по същото време. // нареч. същевременно. Той пишеше и същевр... |
съществен - съществена, съществено, мн. съществени, прил. Който представя същността на нещо; важен, значим, основен. Съществен въпрос. Съществ... |
съществителен - съществителна, съществително, мн. съществителни, прил. • Съществително име. Съществително. |
съществително - мн. съществителни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съще... |
същество - мн. същества, ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества. • Цялото ми същество... |
съществувам - съществуваш, несв. 1. Налице съм, в наличност съм, има ме. Съществува поверие, че тук са живели самодиви. Градът вече не съществув... |
същина - мн. същини, ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна ... |
същински - същинска, същинско, мн. същински, прил. 1. Който е почти еднакъв или същият; цял, истински. Станал е същински мъж. 2. Действителен... |