| Буква С |
|---|
| стомна - мн. стомни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. К... |
| стон - стонът, стона, мн. стонове, (два) стона, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, ск... |
| стоног - стонога, стоного, мн. стоноги, прил. Който има сто крака. |
| стоножка - мн. стоножки, ж. Многокрако животно с подобно на червей тяло. |
| стоп - 1. Междум. Спри! 2. Разг. Като същ. стопът, стопа, мн. стопове, (два) стопа, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата... |
| стопанин - мн. стопани, м. 1. Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел. Добър стопанин. Богат стопанин.... |
| стопанисвам - стопанисваш, несв; какво. Поддържам своя или чужда собственост, грижа се за нея. Добре стопанисваш нивата си. |
| стопанка - мн. стопанки, ж. Жена стопанин. Малката стопанка на голямата къща. Моята стопанка умря млада. |
| стопанство - мн. стопанства, ср. 1. Само ед. Система на обществено производство, която включва промишленост, земеделие и животновъдство; иконом... |
| стопкадър - мн. стопкадри, (два) стопкадъра, м. Спец. 1. Само ед. Похват в кинематографията и телевизията, при който изобразяваното на екрана ... |
| стопля - стоплиш, мин. св. стоплих, мин. прич. стоплил, св. — вж. стоплям. |
| стоплям - стопляш, несв. и стопля, св.; какво/ кого. 1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме ... |
| стопроцентов - стопроцентова, стопроцентово, мн. стопроцентови, прил. 1. Който е или става сто на сто. Стопроцентово увеличение на цените. 2. Пре... |
| стопя - стопиш, мин. св. стопих, мин. прич. стопил, св. — вж. стопявам. |
| стопявам - стопяваш, несв. и стопя, св. 1. Какво/ кого. Топя изцяло, докрай. Стопявам лед. Стопявам желязо. Болестта я стопи. 2. Какво. Правя... |
| сторвам - сторваш, несв. и сторя, св. Разг. 1. Какво. Правя, върша, направям, причинявам. Какво му стори? 2. Какво/кого. Преобразявам, набеж... |
| сторя - сториш, мин. св. сторих, мин. прич. сторил, св. — вж. сторвам. |
| стотак - мн. стотаци, (два) стотака, м. Разг. Сто лева. Дай един стотак! |
| стотарка - мн. стотарки, ж. Разг. Банкнота от сто лева; столевка. |
| стотина - числ. Около сто. |
| стотинка - мн. стотинки, ж. Монета, равна на една стотна от лева. Жълти стотинки. • Правя на две стотинки. Жарг. Унижавам, обиждам, ругая. • ... |
| стотица - мн. стотици, ж. 1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери. 2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. ... |
| стотна - мн. стотни, ж. Част от цялото, която се получава при разделянето му на сто. |
| стотник - мн. стотници, м. Истор. В миналото — военен командир на сто души. |
| стоя - стоиш, мин. св. стоях, мин. прич. стоял, несв. 1. Намирам се във вертикално, изправено положение. Стоя до вратата. 2. Не се движа,... |
| страдален - страдална, страдално, мн. страдални, прил. Който е страдал. Страдален народ. // нареч. страдално. |
| страдалец - мн. страдалци, м. Човек, който страда или е страдал. Велик страдалец. // прил. страдалчески, страдалческа, страдалческо, мн. страд... |
| страдалка - мн. страдалки, ж. Жена страдалец. |
| страдалник - мн. страдалници, м. Страдалец. |
| страдалница - мн. страдалници, ж. Страдалка. |
| страдам - страдаш, несв. 1. Изпитвам страдание; измъчвам се. Страдам от несподелена любов. 2. Претърпявам лишения, беди; тегля, претеглям, н... |
| страдание - мн. страдания, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му. |
| страдателен - страдателна, страдателно, мн. страдателни, прил. Спец. За глаголни форми — който показва, че действието се търпи от глаголното лиц... |
| страж - стражът, стража, мн. стражи, м. Истор. Човек,който е на пост, за да охранява. • На страж. На пост. |
| стража - мн. стражи, ж. Група от стражи. Нощна стража. |
| стражар - стражарят, стражаря, мн. стражари, м. Истор. Униформен полицай в миналото. // прил. стражарски, стражарска, стражарско, мн. стража... |
| страна - мн. страни, ж. 1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третат... |
| странен - странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават. // нареч.... |
| странирам - странираш, несв. и св.; какво. Спец. Разделям печатан текст по страници. |
| страница - мн. страници, ж. Всяка една от двете повърхности на лист в печатно произведение, тетрадка и др. Прочетох много страници. |