| Буква С |
|---|
| светия - мн. светии, м. Светец (в 1 знач.). |
| светкавица - мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно о... |
| светкавичен - светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил. 1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък. 2. Прен. Който е извънредно... |
| светлея - светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв. 1. Ставам светъл. Небето бързо светлее. 2. Откроявам се със светъл цвят или ... |
| светлик - мн. светлици, (два) светлика, м. 1. Обикн. в художествената литература — светлина. 2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът н... |
| светлина - мн. светлини, ж. 1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на н... |
| светлинен - светлинна, светлинно, мн. светлинни, прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи. • Светлинен поток. Спе... |
| светло- - Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, свет-лосин, светлочервен. |
| светложълт - светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност. |
| светлокос - светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче. |
| светлолюбив - светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината. |
| светлост - светлостта, само ед., ж. 1. Качество на светъл; яркост. 2. Истор. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменава... |
| светлосянка - мн. светлосенки, ж. 1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графикат... |
| светлотехника - само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината. |
| светлочувствителен - светлочувствителна, светлочувствително, мн. светлочувствителни, прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Свет... |
| светна - светнеш, мин. св. светнах, мин. прич. светнал, св. — вж. светвам. |
| световен - световна, световно, мн. световни, прил. 1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен маща... |
| световноизвестен - световноизвестна, световноизвестно, мн. световноизвестни, прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател. |
| световъртеж - само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж. |
| светоглед - само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си. |
| светотатствам - светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. // същ. светотатстване, ср. |
| светотатствен - светотатствена, светотатствено, мн. светотатствени, прил. Който се отнася до светотатство. Светотатствена постъпка. |
| светотатство - мн. светотатства, ср. 1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква. 2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигра... |
| светотатствувам - светотатствуваш, несв. Светотатствам. |
| светоусещане - само ед. Начин на възприемане на света. |
| светофар - мн. светофари, (два) светофара, м. 1. Светлинен апарат, който се поставя на кръстовище в населено място за регулиране на уличното ... |
| светски - светска, светско, мн. светски, прил. 1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски. 2. Който е свързан с висшето общество... |
| светувам - светуваш, несв. Остар. Живея, съществувам. • Откакто свят светува. Винаги. Откакто свят светува е имало и любов. |
| светулка - мн. светулки, ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане н... |
| светъл - светла, светло, мн. светли, прил. 1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа. 2. В който има светлина. Светла стая. Свет... |
| светя - светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. 1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети. 2. На кого. Направлявам све... |
| свехна се - свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. - вж. свяхвам се. |
| свечери се - мин. св. свечери се, мин. прич. свечерило се, св. — вж. свечерява се. |
| свечерява се - несв. и свечери се, св.; безл. Настъпва вечер. // същ. свечеряване, ср. • На свечеряване. Времето, когато настъпва вечерта. |
| свещ - свещта, мн. свещи, ж. 1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен риту... |
| свещен - свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти. • Свещена простота. Възкл... |
| свещеник - мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. ... |
| свещенодействам - свещенодействаш, несв. Извършвам свещенодействие. |
| свещенодействие - мн. свещенодействия, ср. 1. Акт на религиозен обред, богослужение. 2. Прен. Разг. Акт, извършван сериозно и тържествено, като свещ... |
| свещенодействувам - свещенодействуваш, несв. Свещенодействам. |