Буква С |
славянка - мн. славянки, ж. Жена славянин. |
славянство - само ед. Съвкупност от славянските народи. |
слагам - слагаш, несв. и сложа, св. 1. Какво. Оставям на определено място нещо, което е в ръцете ми; поставям, турям. Сложих шала на закача... |
сладка - мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки. |
сладкар - сладкарят, сладкаря, мн. сладкари, м. Човек, който прави и/или продава сладкиши, торти и др. // прил. сладкарски, сладкарска, слад... |
сладкарка - мн. сладкарки, ж. Жена сладкар. |
сладкарница - мн. сладкарници, ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки. |
сладкиш - мн. сладкиши, (два) сладкиша, м. Силно подсладено тестено изделие — торта, паста и др. Закусвам със сладкиши. |
сладко - мн. сладка, ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини. |
сладководен - сладководна, сладководно, мн. сладководни, прил. 1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба. 2. Чиито во... |
сладкодумен - сладкодумна, сладкодумно, мн. сладкодумни, прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интер... |
сладкодумец - мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек. |
сладкодумие - само ед. Способност на сладкодумец. |
сладкодумка - мн. сладкодумки, ж. Сладкодумна жена. |
сладкодумник - мн. сладкодумници, м. Сладкодумец. |
сладкодумница - мн. сладкодумници, ж. Сладкодумка. |
сладникав - сладникава, сладникаво, мн. сладникави, прил. 1. Който сладни. Сладникав картоф. 2. Прен. За миризма — наситена, тежка, неприятна.... |
сладня - сладниш, мин. св. сладних, мин. прич. сладнил, несв. Имам леко сладък вкус. Яденето сладни. |
сладолед - мн. сладоледи, (два) сладоледа, м. Подсладен и замразен млечен продукт с прибавени яйца, плодов сок, шоколад и др. // прил. сладол... |
сладост - сладостта, мн. сладости, ж. 1. Само ед. Качество на сладък. Почувствах сладостта на шоколада. 2. Прен. Приятно усещане, чувство, п... |
сладостен - сладостна, сладостно, мн. сладостни, прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладост... |
сладострастен - сладострастна, сладострастно, мн. сладострастни, прил. 1. Който обича чувствените наслади; сластен, чувствен, страстен, похотлив. ... |
сладострастие - само ед. Нагласа за чувствени наслади; сластолюбие, чувственост, похотливост. |
сладострастник - мн. сладострастници, м. Сладострастен човек. |
сладострастница - мн. сладострастници, ж. Сладострастна жена. |
сладък - сладка, сладко, мн. сладки, прил. 1. Който е с вкус на захар, мед. Сладко грозде. 2. Прен. Който доставя удоволствие с вкуса си; п... |
слалом - само ед. Ски-дисциплина, в която скиорът се движи зигзагообразно през поставени вратички. Гигантски слалом. // прил. слаломен, сла... |
слама - само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата. // п... |
сламеник - мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама. |
сламка - мн. сламки, ж. 1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка. 2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности... |
слана - само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията. |
слани - мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана. |
сланина - само ед. 1. Мастен пласт под кожата на животно, а също консервиран продукт от него. 2. Изобилна подкожна мазнина у човек. |
сласт - сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот. // прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни. |
слегна се - слегнеш се, мин. св. слегнах се, мин. прич. слегнал се, св. — вж. слягам се |
след - предлог. 1. За означаване на действие, което се извършва по следите на някого или нещо. Ще вървя след тебе. 2. За означаване на де... |
след- - представка. В състава на прилагателни имена със значение който е след нещо друго, напр. следвоенен, следдипломен, следпразничен и ... |
следа - мн. следи, ж. 1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др.) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по сле... |
следвам - следваш, несв. 1. Кого/какво. Вървя по следите на човек или животно. Следвам стъпките й. 2. Кого. Стоя непосредствено след някого.... |
следващ - следваща, следващо, мн. следващи, прил. Който е непосредствено идващият по ред. Следващата година. На следващия ден. Следващата се... |