слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м. 1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух. 2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух. 3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове. // прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.

носиш ли насън, ще чуеш добри новини. друг ако носи слухов апарат, ще съобщиш някому нещо важно. ако в съня си имаш добър слух, ще се предпазиш от измамници или от нечисти сделки, а ако слухът ти се влошава, значи се поддаваш на лоши влияния и съвети.

Rumor