| Буква С |
|---|
| съпруг - мн. съпрузи, м. 1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Моят съпруг е лекар. 2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена. // п... |
| съпруга - мн. съпруги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак. |
| съпътствам - съпътстваш, несв. 1. Кого. Вървя заедно, придружавам. 2. Какво. Проявявам се заедно с нещо, едновременно с нещо. Болести и глад съ... |
| съпътствувам - съпътствуваш, несв. Съпътствам. |
| сър - неизм. 1. Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни. 2. Титла на човек от висшето общество в Англия. |
| съразмерен - съразмерна, съразмерно, мн. съразмерни, прил. Който има хармонични една на друга свои части или съответстващи на нещо размери; хар... |
| съратник - мн. съратници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. |
| съратничка - мн. съратнички, ж. Жена съратник. |
| сърбам - сърбаш, несв.; какво. 1. Пия шумно течност. Сърбам кафе. 2. Ям шумно течност с лъжица. Сърбам гореща супа. • Каквото надробя, това... |
| сърбеж - мн. сърбежи, (два) сърбежа, м. Кожно раздразнение, което предизвиква чесане. |
| сърби ме - (те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя ме, мин. прич. сърбял ме, несв. Само в трето лице. 1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката. 2.... |
| сърдечен - сърдечна, сърдечно, мн. сърдечни, прил. 1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа. 2. Който е свърза... |
| сърдечносъдов - сърдечносъдова, сърдечносъдово, мн. сърдечносъдови, прил. Който се отнася до сърцето и кръвоносните съдове. Сърдечносъдови заболяв... |
| сърдит - сърдита, сърдито, мн. сърдити, прил. 1. Който е обхванат от недоволство, яд, раздразнение, обида. Тя ми е сърдита, защото не я чак... |
| сърдитко - мн. сърдитковци, ср. Човек (обикн. дете), който често се сърди. |
| сърдя - сърдиш, мин. св. сърдих, мин. прич. сърдил, несв.; кого. Предизвиквам раздразнение, гняв, недоволство, злоба. Не сърди началника с... |
| съребрен - съребрена, съребрено, мн. съребрени, прил. • Роднини по съребрена линия. Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно... |
| съревновавам се - съревноваваш се, несв. Участвам в съревнование. |
| съревнование - мн. съревнования, ср. Дейност, при която всеки участник се стреми да покаже подобри резултати; надпревара, състезание. Спортно сър... |
| сърма - само ед. 1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма. 2. Материя... |
| сърна - мн. сърни, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност... |
| сърне - мн. сърнета, ср. Малкото на сърната. // същ. умал. сърненце, мн. сърненца, ср. |
| сърнела - мн. сърнели, ж. Вид ядивна гъба с мъхната сива шапка, обикн. със светли петна. |
| сърп - сърпът, сърпа, мн. сърпове, (два) сърпа, м. 1. Ръчно земеделско сечиво — назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растен... |
| сърф - сърфът, сърфа, мн. сърфове, (два) сърфа, м. Подобно на дъска леко заоблено приспособление за плуване, върху което се закрепва плат... |
| сърцат - сърцата, сърцато, мн. сърцати, прил. Който има смело сърце; смел, храбър. Сърцато момче, // нареч. сърцато. |
| сърце - мн. сърца, ср. 1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце. 2. ... |
| сърцебиене - само ед. Ускорено биене на сърцето, предизвикано от силно чувство или поради заболяване. Имам висока температура, световъртеж и съ... |
| сърцевед - мн. сърцеведи, м. Човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. Писател сърцевед. |
| сърцеведец - мн. сърцеведци, м. Сърцевед. |
| сърцевина - мн. сърцевини, ж. 1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила. 2. Вътрешна месеста част на ... |
| сърцераздирателен - сърцераздирателна, сърцераздирателно, мн. сърцераздирателни, прил. Който много силно вълнува или трогва; покъртителен. Сърцераздир... |
| със - предлог — вж. с. |
| съсед - мн. съседи, м. 1. Човек, който живее в близост с други лица. Не избирай само жилище, а и съседи. 2. Човек, който се намира в непос... |
| съседен - съседна, съседно, мн. съседни, прил. Който е в непосредствена близост; разположен наблизо. Магазинът е на съседната улица. |
| съседка - мн. съседки, ж. Жена съсед. |
| съседски - съседска, съседско, мн. съседски, прил. Който принадлежи на съседите или се отнася до тях. Съседско дете. Съседски отношения. |
| съседствам - съседстваш, несв. Намирам се в съседство. |
| съседство - само ед. Непосредствена близост по местоположение или по местоживеене. Двете къщи са в съседство. |
| съседствувам - съседствуваш, несв. Съседствам. |