Буква С |
стягам - стягаш, несв. и стегна, св. 1. Какво. Намалявам обхвата, за да прилепне плътно. Стягам примка. Стягам обръч. Стягам колан. 2. Какв... |
суб- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се намира под или около нещо, например: субпаралелно, субтропик, субфебрилен... |
субект - мн. субекти, (два) субекта, м. 1. Спец. Във философията — същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства. ... |
субективен - субективна, субективно, мн. субективни, прил. 1. Който е присъщ на субект; личен. Субективно възприятие. 2. Който е лишен от обект... |
субективизъм - само ед. 1. Спец. Философско направление, което отрича външния материален свят и го смята за резултат от усещанията и възприятията... |
субективист - мн. субективисти, м. Последовател на субективизма (в 1 знач.). // прил. субективистичен, субективистична, субективистично, мн. суб... |
сублимен - сублимна, сублимно, мн. сублимни, прил. Величествен, върховен, висш. Сублимен момент. |
субординация - мн. субординации, ж. Система, при която по-нисшите се подчиняват на по-висшите; подчинение. // прил. субординационен, субординацио... |
субретка - мн. субретки, ж. В някои комедии и водевили — весела прислужница, която обикновено се присмива на господарите си. |
субсидирам - субсидираш, несв. и св.; какво/кого. Давам субсидия. |
субсидия - мн. субсидии, ж. Материална или парична помощ, давана на учреждения, организации от държавата или от други институции. |
субстанция - мн. субстанции, ж. Спец. Във философията — основа на всички предмети и явления; същност, материя. |
субстрат - само ед. Спец. 1. Във философията — общата основа на многообразните явления. 2. В езикознанието — езикът на асимилираното местно н... |
субтитри - само мн. Надпис, който се наслагва върху филмова лента и показва в кадър репликите на действащите лица в превод на съответния език... |
субтропик - мн. субтропици, (два) субтропика, м. Една от двете области, разположени в двете полукълба на Земята между тропическия и умерения п... |
сувенир - мн. сувенири, (два) сувенира, м. Малък предмет за спомен. Трябва да купя някакви сувенири за моите приятели. // прил. сувенирен, с... |
суверен - мн. суверени, м. Независим владетел. |
суверенен - суверенна, суверенно, мн. суверенни, прил. Който осъществява върховната власт; независим. Суверенна държава. // същ. суверенност, ... |
суверенитет - само ед. 1. Право на върховна власт. 2. Независимост от чужда власт. |
сугаре - мн. сугарета, ср. Диал. Животно (обикн, агне), родено по-късно от нормалното. |
сугарен - сугарна, сугарно, мн. сугарни, прил. Диал. 1. Който е роден по-късно. 2. Който не е израсъл достатъчно или не е узрял. |
сугестивен - сугестивна, сугестивно, мн. сутестивни, прил. Който е свързан с внушение или използва внушение. |
сугестия - само ед. 1. Спец. Начин на внушение и словесно въздействие от един човек върху друг или върху себе си, който се отличава с несъзна... |
сугестология - само ед. Спец. Наука за сугестията като един от психотерапевтичните методи за въздействие върху човека. |
суджук - мн. суджуци, (два) суджука, м. Вид сух колбас от смляно месо с подправки; наденица. |
суеверен - суеверна, суеверно, мн. суеверни, прил. 1. Който вярва в свръхестествени сили. Суеверна жена. 2. Който е подтикнат или предизвикан... |
суеверие - мн. суеверия, ср. Вярване в свръхестествените сили като двигател на събитията. |
суек - мн. суеци, (два) суека, м. Диал. Лалугер. |
суета - мн. суети, ж. Обикн. ед. 1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно. 2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране. 3.... |
суетен - суетна, суетно, мн. суетни, прил. 1. Който проявява суета. Суетна жена. 2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания. ... |
суетлив - суетлива, суетливо, мн. суетливи, прил. Суетен. // нареч. суетливо. // същ. суетливост, суетливостта, ж. |
суетня - мн. суетни, ж. Суетене, забързани или безцелни движения. Около закланото животно цареше суетня. |
суетя се - суетиш се, мин. св. суетих се, мин. прич. суетил се, несв. Забързано или безсмислено се движа. Суетя се пред огледалото. // същ. с... |
суинг - мн. суинги, (два) суинга, м. 1. Спец. Стил в джазовата музика, който се отличава с мелодични акценти, създаващи впечатление за въл... |
сукалче - мн. сукалчета, ср. 1. Дете, което още суче. 2. Малко животно, което още суче. |
сукман - мн. сукмани, (два) сукмана, м. Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза. |
сукно - само ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията. // прил. сукнен, сукнена, сукнено... |
сулица - мн. сулици, ж. Истор. Вид късо копие за хвърляне. |
султан - мн. султани, м. 1. Титла на монарх в някои мюсюлмански страни. 2. Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области п... |
султанка - мн. султанки, ж. Съпруга на султан. |