| Буква С |
|---|
| събирач - мн. събирачи, м. Разг. Лице, което събира нещо; колекционер. |
| събирачка - мн. събирачки, ж. Жена събирач. |
| събитие - мн. събития, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития. |
| съблазнител - съблазнителят, съблазнителя, мн. съблазнители, м. Човек, който съблазнява. |
| съблазнителен - съблазнителна, съблазнително, мн. съблазнителни, прил. Който съдържа съблазън; привлекателен, примамлив. Съблазнителна поза. // на... |
| съблазнителка - мн. съблазнителки, ж. Жена съблазнител. |
| съблазня - съблазниш, мин. св. съблазних, мин. прич. съблазнил, св. — вж. съблазнявам. |
| съблазнявам - съблазняваш, несв. и съблазня, св:. кого, с какво. 1. Привличам с нещо приятно; изкушавам. Той го съблазни с изгодното предложение... |
| съблазън - съблазънта, мн. съблазни, ж. Нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Не устоявам на земните съблазни. |
| съблека - съблечеш, мин. св. съблякох, мин. прич. съблякъл, св. — вж. събличам. |
| съблекалня - мн. съблекални, ж. Помещение за събличане и обличане (в баня, плаж, стадион и др.). |
| съблечен - съблечена, съблечено, мн. съблечени, прил. Който е без дрехи; гол. Съблечено бебе. |
| събличам - събличаш, несв. и съблека, св. 1. Какво. Свалям дреха от себе си. Съблякох палтото си. 2. Кого. Свалям дреха от тялото на някого. ... |
| съблюдавам - съблюдаваш, несв:, какво. Строго се придържам към нещо; спазвам. Трябва да се съблюдават правилата за уличното движение. |
| съблюдаем - съблюдаема, съблюдаемо, мн. съб-людаеми, прил. Който може да се съблюдава, да се спазва. |
| съболезнование - мн. съболезнования, ср. Съчувствие при чужда скръб или страдание; състрадание. • Моите съболезнования. Етикетна формула, с която и... |
| съболезнователен - съболезнователна, съболезнователно, мн. съболезнователни, прил. С който се изказва съболезнование. Съболезнователна телеграма. |
| събор - мн. събори, (два) събора, м. 1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор. 2. Местен празник на селище, манастир и др.... |
| съборя - събориш, мин. св. съборих, мин. прич. съборил, св. — вж. събарям. |
| събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб... |
| съботник - мн. съботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях. |
| съботянин - мн. съботяни, м. Последовател на религиозна секта, която смята за празничен ден събота вместо неделя. |
| съботянка - мн. съботянки, ж. Жена съботянин. |
| събрание - мн. събрания, ср. 1. Организирана среща на хора за обсъждане на някакъв въпрос или с други цели. Отчетно-изборно събрание. 2. Учас... |
| събрат - мн. събратя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек. |
| събувам - събуваш, несв. и събуя, св. 1. Какво. Свалям чорапи, панталони, гащи и др. Събух бързо мокрите обувки. 2. Кого. Свалям обувки, чор... |
| събудя - събудиш, мин. св. събудих, мин. прич. събудил, св. — вж. събуждам. |
| събуждам - събуждаш, несв. и събудя, св. 1. Кого/какво. Прекратявам съня; разбуждам. Събуди я някакъв странен шум. 2. Какво. Предизвиквам, по... |
| събуя - събуеш, мин. св. събух, мин. прич. събул, св. — вж. събувам. |
| съвест - съвестта, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвес... |
| съвестен - съвестна, съвестно, мн. съвестни, прил. 1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. Съвестен ученик. 2. Който е извър... |
| съвет - мн. съвети, (два) съвета, м. 1. Наставление, указание как да се постъпи. Полезни съвети. 2. Название на колективни органи за управ... |
| съветвам - съветваш, несв.; кого. Давам съвет. Всички го съветваха да не бърза. — съветвам се. Искам съвет от някого, допитвам се. Винаги се ... |
| съветник - мн. съветници, м. 1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник. 2. Длъжностно или избор... |
| съветница - мн. съветници, ж. Жена съветник. |
| съветничка - мн. съветнички, ж. Съветница. |
| съветски - съветска, съветско, мн. съветски, прил. Истор. Който се отнася до СССР. Съветска армия. Съветски съюз. |
| съвещавам се - съвещаваш се, несв. Съвместно с други обсъждам нещо; допитвам се. Съвещавам се със сътрудниците си. |
| съвещание - мн. съвещания, ср. Съвместно обсъждане на някакъв въпрос; заседание. След кратко съвещание решиха да продължат работата си. |
| съвещателен - съвещателна, съвещателно, мн. съвещателни, прил. 1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен гла... |