| Буква С |
|---|
| съграждам - съграждаш, несв. и съградя, св.; какво. Изграждам, издигам, построявам. Той съгради с много труд нова къща. |
| съгражданин - мн. съграждани, м. Жител на същия град. |
| съгражданка - мн. съгражданки, ж. Жена съгражданин. |
| съгреша - съгрешиш, мин. св. съгреших, мин. прич. съгрешил, св. - вж. съгрешавам. |
| съгрешавам - съгрешаваш, несв. и съгреша, се. Сгрешавам пред Бог, извършвам грях. |
| съд - съдът, съда, мн. съдове, (два) съда, м. 1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Цомакински съдове за храна. 2. Прибор... |
| съдба - мн. съдби, ж. 1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от... |
| съдбини - само мн. Предстояще, бъдеще, съдба. Народни съдбини. |
| съдбовен - съдбовна, съдбовно, мн. съдбовни, прил. Съдбоносен. Съдбовно решение. // нареч. съдбовно. |
| съдбоносен - съдбоносна, съдбоносно, мн. съдбоносни, прил. От който зависи по-нататъшното, бъдещето, съдбата. Съдбоносна среща. // нареч. съдбо... |
| съдебен - съдебна, съдебно, мн. съдебни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала. • Съдебен засе... |
| съдействам - съдействаш, несв.; на кого. Оказвам съдействие. Той ми съдейства да получа тази работа. |
| съдействие - мн. съдействия, ср. Подкрепа, помощ, поддръжка; сътрудничество. Полицията разчита на съдействие от страна на гражданите. |
| съдействувам - съдействуваш, несв. Съдействам. |
| съдера - съдереш, мин. св. съдрах, мин. прич. съдрал, св. — вж. съдирам. |
| съдийствам - съдийстваш, несв. В спорта — съблюдавам спазването на правилата на играта; изпълнявам функцията си на съдия (в 3 знач.). |
| съдийство - само ед. 1. Занятие, професия на съдия. 2. Съвкупност от всички съдии. |
| съдийствувам - съдийствуваш, несв. Съдийствам. |
| съдилище - мн. съдилища, ср. Съд (във 2 знач.). |
| съдимост - съдимостта, само ед., ж. • Свидетелство за съдимост. Спец. Документ, който удостоверява, че някой не е осъждан или не е под съдебн... |
| съдина - мн. съдини, ж. Разг. Домакински съд за храна. // същ. умал. съдинка, мн. съдинки, ж. |
| съдирам - съдираш, несв. и съдера, св.; какво. 1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си. 2. Разг. Прок... |
| съдия - мн. съдии, м. 1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела. 2. Човек, който изказва мнението си, като... |
| съдник - мн. съдници, м. Лице, което преценява, съди нещо. Мой съдник. |
| съдоклад - мн. съдоклади, (два) съдоклада, м. Допълнителен доклад на друго лице по въпросите от основния доклад. |
| съдокладчик - мн. съдокладчици, м. Лице, което изнася съдоклад. |
| съдопроизводство - само ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред. |
| съдран - съдрана, съдрано, мн. съдрани, прил. Скъсан. |
| съдружа се - съдружиш се, мин. св. съдружих се, мин. прич. съдружил се, св. — вж. съдружавам се. |
| съдружавам се - съдружаваш се, несв. и съдружа се, св; с кого. Правя съдружие. |
| съдружие - мн. съдружия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели. |
| съдружник - мн. съдружници, м. Участник в сдружение или в съдружие. // прил. съдружнически, съдружническа, съдружническо, мн. съдружнически. |
| съдържам - съдържаш, несв. Имам, побирам, включвам в себе си. Лекарството не съдържа спирт. |
| съдържание - мн. съдържания, ср. 1. Само ед. Това, което се съдържа в нещо. Изсипа съдържанието на чантата си на леглото. 2. Тема, основна лини... |
| съдържател - съдържателят, съдържателя, мн. съдържатели, м. Лице, което притежава хотел, ресторант и др.; собственик. |
| съдържателен - съдържателна, съдържателно, мн. съдържателни, прил. Който има богато съдържание; съществен, смислен. Съдържателен разказ. // нареч... |
| съдържателка - мн. съдържателки, ж. Жена съдържател. |
| съдържим - съдържима, съдържимо, мн. съдържими, прил. Който се съдържа в нещо. // същ. съдържимост, съдържимостта, ж. |
| съдя - съдиш, мин. св. съдих, мин. прич. съдил, несв. 1. Кого. Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване. 2. Кого. Водя... |
| съединение - мн. съединения, ср. 1. Само ед. Събиране в едно, обединяване. Съединението прави силата. 2. Спец. В химията — вещество, в което са... |