случайна, случайно, мн. случайни, прил. 1.
Който става непредвидено, неочаквано. Случайна
покупка. Случайна
среща. Случайно
запознанство. 2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти. 3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите. // нареч. случайно.