| Буква С |
|---|
| снаха - мн. снахи, ж. Съпругата на сина по отношение на родителите, на братята и сестрите или на роднините му. Имам две снахи. |
| снеговит - снеговита, снеговито, мн. снеговити, прил. През който вали много сняг. Снеговита зима. |
| снегорин - мн. снегорини, (два) снегорина, м. Приспособление за изгребване на сняг от улици и пътища. |
| снежен - снежна, снежно, мн. снежни, прил. 1. Който е от сняг. Снежна топка. 2. Който е придружен със сняг. Снежна виелица. 3. През който и... |
| снежнобял - снежнобяла, снежнобяло, мн. снежнобели, прил. Който е бял като сняг. Снежнобяла риза. Снежнобели облаци. Снежнобели зъби. |
| снекбар - мн. снекбарове, (два) снекбара, м. Заведение за бърза закуска (най-често с пържени картофи, бира, скара). |
| снема - снемеш, мин. св. снех, мин. прич. снел, св. — вж. снимам. |
| снемам - снемаш, несв. Снимам. |
| снеса - снесеш, мин. св. снесох, мин. прич. снесъл, св. — вж. снасям. |
| снижа - снижиш, мин. св. снижих, мин. прич. снижил, св. — вж. снижавам. |
| снижавам - снижаваш, несв. и снижа, св.: какво. Правя по-нисък, по-малък, по-тих (равнище, степен); понижавам. Снижавам темпа на работа. Сниж... |
| снизходителен - снизходителна, снизходително, мн. снизходителни, прил. 1. Който не е много взискателен; отстъпчив, нестрог. Снизходителен учител. ... |
| снизхождение - само ед. Снизходителност. Отнасям се със снизхождение. Усмихвам се със снизхождение. |
| снимам - снимаш, несв. и снема, св. 1. Какво/кого. Вземам от високо, свалям. Снимам детето от леглото на пода. Снимам куфара от шкафа. Сним... |
| снимачен - снимачна, снимачно, мн. снимачни, прил. Който се отнася до снимане на филм или на снимки. Снимачен екип. Снимачна площадка. |
| снимка - мн. снимки, ж. 1. Фотографско изображение. Правя снимки. Снимка на момиче. Цветна снимка. Черно-бяла снимка. Филмови снимки. 2. То... |
| сниша - снишиш, мин. св. сниших, мин. прич. снишил, св. — вж. снишавам. |
| снишавам - снишаваш, несв. и сниша, св.; какво. Правя да стане по-нисък, по-тих. Снишавам глас. Снишавам глава. — снишавам се/сниша се. 1. Ст... |
| сноб - снобът, сноба, мн. сноби, м. Човек с бедни духовни интереси и неблагороден произход, който се стреми да изглежда като аристократ и... |
| снобизъм - само ед. Поведение на сноб. |
| снова - сновеш, мин. св. сновах, мин. прич. сновал, несв. 1. Какво. С помощта на приспособления опъвам и навивам по специален начин прежда... |
| сноп - снопът, снопа, мн. снопи и снопове, (два) снопа, м. 1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както... |
| сносен - сносна, сносно, мн. сносни, прил. Който е приемлив, добър, задоволителен. Сносна заплата. Сносни цени. Сносно прекарване. |
| сноуборд - мн. сноубордове, (два) сноуборда, м. Снежен сърф. |
| сноша се - сношиш се, мин. св. сноших се, мин. прич. сношил се, св. — вж. сношавам се. |
| сношавам се - сношаваш се, св. и сноша се, св.; с кого. 1. Извършвам полов акт. 2. Остар. Имам връзка, допир, контакт, общуване. |
| сношение - мн. сношения, ср. 1. Полов акт; съвкупление. 2. Остар. Връзка, общуване. |
| снощен - снощна, снощно, мн. снощни, прил. Който е от снощи или е станал снощи. Снощно веселие. Снощен дъжд. Снощна среща. |
| снощи - нареч. Вчера вечерта. Снощи бях на гости. |
| соаре - мн. соарета, ср. Остар. Домашно събиране, увеселение. Правя соаре. Ходя по соарета. |
| соба - мн. соби, ж. Диал. 1. Печка. 2. Стая за спане. |
| собствен - собствена, собствено, мн. собствени, прил. 1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя. 2. Свой, л... |
| собственик - мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на прав... |
| собственица - мн. собственици, ж. Жена собственик. |
| собственичка - мн. собственички, ж. Собственица. |
| собствено - нареч. Всъщност; точно, в действителност. Какво собствено искаш, но не смееш да ми кажеш? |
| собственоръчен - собственоръчна, собственоръчно, мн. собственоръчни, прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.... |
| собственост - собствеността, само ед., ж. 1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна с... |
| сова - мн. сови, ж. 1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас... |
| совалка - мн. совалки, ж. 1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишкит... |