| Буква С |
|---|
| сребърник - мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета. |
| сред - предлог. 1. В средата, в центъра на определено пространство; насред, всред, посред. Сред селото. Сред стаята. 2. В средата на опре... |
| среда - само ед. 1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка. 2. Момент, еднакво от... |
| среден - средна, средно, мн. средни, прил. 1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разполо... |
| средисловие - мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата. // прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение. |
| средище - мн. средища, ср. 1. Остар. Среда, център. 2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хо... |
| среднист - мн. среднисти, м. Човек със средно образование. |
| среднистка - мн. среднистки, ж. Жена среднист. |
| средно - нареч. Приблизително, около, горе-долу. Вземам средно по три хиляди на месец. |
| средновековие - само ед. Средните векове. // прил. средновековен, средновековна, средновековно, мн. средновековни. |
| средноезичен - средноезична, средноезично, мн. средноезични, прил. Спец. За звук — който се учленява с участието на средната част на езика. |
| средноимотен - средноимотна, средноимотно, мн. средноимотни, прил. Който не е много беден и не много богат. Средноимотен селянин. |
| средношколец - мн. средношколци, м. Ученик в средно училище. // прил. средношколски, средношколска, средношколско, мн. средношколски. |
| средношколка - мн. средношколки, ж. Жена средношколец. |
| средношколник - мн. средношколници, м. Средношколец. // прил. средношколнически, средношколническа, средношколническо, мн. средношколнически. |
| средношколничка - мн. средношколнички, ж. Средношколка. |
| среднощ - само ед. Разг. Полунощ. // прил. среднощен, среднощна, среднощно, мн. среднощни. Среднощни гости. |
| средняк - мн. средняци, м. Истор. Средноимотен селянин, който сам обработва земята си. // прил. средняшки, средняшка, средняшко, мн. средняш... |
| средоточие - мн. средоточия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот. |
| средство - мн. средства, ср. 1. Похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо; способ, при... |
| срежа - срежеш, мин. св. срязах, мин. прич. срязал, св. — вж. срязвам. |
| срез - срезът, среза, мн. срезове, (два) среза, м. Разрез. Правя напречен срез. |
| сресвам - сресваш, несв. и среша, св.; кого/какво. Подреждам, приглаждам космите на коса, грива, козина и др. с помощта на четка или гребен.... |
| среша - срешеш и срешиш, мин. св. сресах и среших, мин. прич. сресал и срешил, св. — вж. сресвам. |
| срешвам - срешваш, несв. Сресвам. |
| среща - мн. срещи, ж. 1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града. 2. Организирано събиране на хора на едно мяст... |
| срещам - срещаш, несв. и срещна, св. 1. Кого/какво. Временно се събирам и после се разминавам с някого, който се движи в противоположна пос... |
| срещна - срещнеш, мин. св. срещнах, мин. прич. срещнал, св. — вж. срещам. |
| срещу - предлог. 1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът. 2... |
| срив - сривът, срива, само ед., м. 1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив. 2. Разпадане, разрушаване на целостта, на ст... |
| сривам - сриваш, несв. и срина, св.; какво. Разрушавам чрез бутане, събаряне; повалям, срутвам, съсипвам, унищожавам. Сринаха сградата за н... |
| срина - сринеш, мин. св. сринах, мин. прич. сринал, св. — вж. сривам. |
| сритам - сриташ, св. — вж. сритвам. |
| сритвам - сритваш, несв. и сритам, св. 1. Кого/ какво. Ритам набързо или еднократно; смушквам. Побойниците го сритаха и избягаха. 2. Разг. К... |
| сричам - сричаш, несв. 1. Чета на срички. Първокласникът вече срича. 2. Прен. Пренебр. Чета със запъване, не гладко, лошо. Стига си сричал,... |
| сричка - мн. срички, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни. //... |
| сроден - сродна, сродно, мн. сродни, прил. 1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи. 2. Прен. Който ... |
| сродник - мн. сродници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък. |
| сродница - мн. сродници, ж. Жена сродник. |
| сродство - само ед. 1. Роднинство. 2. Прен. Качество на сроден (във 2 знач.). Търся сродството между явленията. |