Буква С |
същност - същността, само ед., ж. Вътрешна основа, съдържание, най-важна част, най-главното в нещо. Човешка същност. |
същностен - същностна, същностно, мн. същностни, прил. Който се отнася до същността, до съдържанието. |
също - нареч. По същия начин; както друг. Аз също ще пътувам. Тя е висока също като майка си. |
съюз - мн. съюзи, (два) съюза, м. 1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи. Съюз на демократическите сили. 2. Обединение, ... |
съюзник - мн. съюзници, (два) съюзника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзни... |
съюзя - съюзиш, мин. св. съюзих, мин. прич. съюзил, св. — вж. съюзявам. |
съюзявам - съюзяваш, несв. и съюзя, св.; кого. Свързвам в съюз. — съюзявам се/съюзя се. С кого. Сключвам съюз. |
сьомга - мн. сьомги, ж. Вид ценна риба, обитаваща северните морета, която има месо с розов цвят и се лови заради хайвера. |
сюжет - мн. сюжети, (два) сюжета, м. Спец. Съвкупност от действия и събития, които изграждат основата на литературна творба. Интересен и у... |
сюзерен - мн. сюзерени, м. 1. Истор. През феодализма в Западна Европа - едър земевладелец, който господства над зависими от него васали. 2. ... |
сюита - мн. сюити, ж. Циклично музикално произведение, което се състои от няколко различни по съдържание и форма части с общ замисъл. Стар... |
сюнгер - мн. сюнгери, (два) сюнгера, м. 1. Низше многоклетъчно животно със скелет от рогово вещество. 2. Гъба за бърсане, направена от скел... |
сюрия - мн. сюрии, ж. Разг. 1. Стадо. Сюрия овце. 2. Множество, голяма група. Цяла сюрия деца тичаше след автомобила. |
сюрприз - мн. сюрпризи, (два) сюрприза, м. Изненада, нещо неочаквано. Поднасям сюрприз. |
сюрпризирам - сюрпризираш, несв. и св.; кого, с какво. Изненадвам с нещо неочаквано. Сюрпризира ме с чудесния си подарък. |
сюрреализъм - само ед. Спец. Формалистично течение в литературата и изкуството, при което авторът изобразява предимно възникналите у него образи... |
сюрреалист - мн. сюрреалисти, м. Последовател на сюрреализма. |
сюртук - мн. сюртуци, (два) сюртука, м. Остар. Дълга до коленете мъжка дреха с двуредно закопчаване. |
сядам - сядаш, несв. и седна, св. 1. Полагам задните си части на твърда повърхност. Сядам на дивана. Седнах в автомобила. 2. Прен. Престав... |
сякаш - нареч. 1. Изразява предположение; струва ми се, като че ли. Навън сякаш вали. 2. Изразява сравнение; като че ли, също като. А тя, ... |
сянка - мн. сенки, ж. 1. Пространство, което не е осветено пряко от слънчева или друга светлина. Беше горещо и всички търсеха сянка. 2. Оч... |
сяра - само ед. Спец. Химически елемент — твърдо тяло с жълто-зелен цвят, което гори със син пламък и се използва в химията, медицината и... |