| Буква С |
|---|
| струен - струйна, струйно, мн. струйни, прил. Който тече бързо; буен, пълноводен. Струйна река. |
| стружка - мн. стружки, ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг. |
| структура - мн. структури, ж. 1. Само ед. Вътрешно устройство; строеж. Структура на речника. 2. Организационно звено. Ще обединим различни стр... |
| струна - мн. струни, ж. Опъната върху дърво метална или животинска нишка, която при натиск издава звук и е елемент от някои музикални инстр... |
| струпам - струпаш, св. - вж. струпвам. |
| струпвам - струпваш, несв. и струпам, св.; какво. 1. Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане. Струпаха дървата на двора. 2, Прен. Да... |
| струя - мн. струи, ж. 1. Тънка ивица от течност или от друго безформено вещество (прахообразно, зърнообразно, въздухообразно), която излиз... |
| стръв - стръвта, само ед., ж. 1. Примамка при лов и риболов. Рибата захапа стръвта. 2. Прен. Настървение. Ям със стръв. Убивам със стръв. |
| стръвен - стръвна, стръвно, мн. стръвни, прил. 1. Жаден за кръв, месо; хищен. Стръвен звяр. 2. Прен. Изобщо ненаситен, алчен. Стръвен на зла... |
| стръвник - мн. стръвници, м. Стръвно животно или човек. // прил. стръвнишки, стръвнишка, стръвнишко, мн. стръвнишки. Стръвнишки поглед. |
| стръвница - мн. стръвници, ж. Стръвна (във 2 знач.) жена. По очите и се вижда каква е стръвница. • Мечка стръвница. Мечка, която се нахвърля в... |
| стрък - стръкът, стръка, мн. стръкове, (два) стръка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз. // същ. умал. стръкче, мн. стръкчет... |
| стръмен - стръмна, стръмно, мн. стръмни, прил. Който се спуска отвесно надолу. Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток. // нареч. стръ... |
| стръмнина - мн. стръмнини, ж. 1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината. 2. Само ед. Качество на стръмен. |
| стръсвам - стръсваш, несв. и стърся, св. Стръсквам. |
| стръскам - стръскаш, св. — вж. стръсквам. |
| стръсквам - стръскваш, несв. и стръскам, св.; какво. Разг. Правя да стане по-сбит, да заеме по-малко място чрез тръскане. Стръсквам захар. |
| стрясвам - стрясваш, несв. и стресна, св.; кого/какво. Стряскам веднъж или поединично. — стрясвам се/стресна се. Стряскам се веднъж или много... |
| стряскам - стряскаш, несв. 1. Кого/какво. Изплашвам с внезапен шум, трясък, движение и др.; подплашвам. Шумът стряскаше кокошките. 2. Кого. С... |
| стряха - мн. стрехи, ж. 1. Долна част на покрив (обикн. наклонен), която пази сухо около стените и по която гнездят птици. 2. Покрив. Вижда... |
| студ - студът, студа, мн. студове, м. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време. • Бера студ. Разг. Студено ми е, сту... |
| студен - студена, студено, мн. студени, прил. 1. Който е с ниска температура; хладен, леден, мразовит. Студена храна. Студени ръце. 2. Прен... |
| студенея - студенееш, мин. св. студенях, мин. прич. студенял, несв. 1. Обхваща ме студ; изстивам, изстудявам се. 2. Безл. Става студено. Студ... |
| студент - мн. студенти, м. Лице, което учи в университет. Умни студенти. // прил. студентски, студентска, студентско, мн. студентски. Студен... |
| студентка - мн. студентки, ж. Жена студент. |
| студентство - само ед. 1. Всички студенти като едно цяло. 2. Студентски години. През моето студентство отношенията бяха различни. Изкарах весело... |
| студио - само ед. 1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие. 2. Специално помещение, откъдето се осъщ... |
| студия - мн. студии, ж. Сравнително голямо по обем научно съчинение, което се стреми да изчерпи един проблем. |
| студувам - студуваш, несв. Пребивавам, стоя дълго време на студено; мръзна. Цяла зима студувам и вкъщи, и на работа. // същ. студуване, ср. |
| ступам - ступаш, св. — вж. ступвам. |
| ступвам - ступваш, несв. и ступам, св.; кого. Наплясквам, набивам набързо. Ступаха го и избягаха. |
| стъбло - мн. стъбла, ср. Част от растение между корена и короната/разклоненията. // прил. стъблен, стъблена, стъблено, мн. стъблени. |
| стъгда - мн. стъгди, ж. Остар. Площад на село. |
| стъквам - стъкваш, несв. и стъкна, св. 1. Нареждам дърва за огън. 2. Събирам, нагласявам горящите дърва по-добре; разпалвам. 3. Прен. Разг. ... |
| стъклар - стъкларят, стъкларя, мн. стъклари, м. 1. Човек, който изработва стъклени изделия. 2. Човек, който продава стъклени изделия. 3. Чов... |
| стъклария - мн. стъкларии, ж. Стъклени изделия. Много стъклария имат. Събрали са се един куп стъкларии. |
| стъклен - стъклена, стъклено, мн. стъклени, прил. 1. Който е направен от стъкло. Стъклена лампа. Стъклен прозорец. 2. Който притежава качест... |
| стъкленица - мн. стъкленици, ж. Стъклен съд за течности с тясно гърло, който се използва предимно в лабораториите. |
| стъкло - мн. стъкла, ср. 1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество. 2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на в... |
| стъклопис - мн. стъклописи, (два) стъклописа, м. Художествено изображение върху стъкло. |