| Буква С |
|---|
| съсека - съсечеш, мин. св. съсякох, мин. прич. съсякъл, св. - вж. съсичам. |
| съсел - мн. съсели, (два) съсела, м. Сив горски гризач, подобен на плъх, с рунтава опашка. |
| съсипвам - съсипваш, несв. и съсипя, св. 1. Какво. Не използвам напълно, унищожавам, разсипвам. Съсипаха къщата. 2. Кого. Нанасям голяма вред... |
| съсипя - съсипеш, мин. св. съсипах, мин. прич. съсипал, св. — вж. съсипвам. |
| съсирвам - съсирваш, несв. и съсиря, св.; какво. Правя да се пресече, да стане на пихтия, да се сгъсти. — съсирвам се/съсиря се. Ставам на пи... |
| съсирек - мн. съсиреци, (два) съсирека, м. Парче съсирена кръв. Гърдите го боляха и често плюеше съсиреци. |
| съсиря - съсириш, мин. св. съсирих, мин. прич. съсирил, св. — вж. съсирвам. |
| съсичам - съсичаш, несв. и съсека, св.; кого. Със сечене убивам или разполовявам. Замахна със сабята си и съсече неприятеля от рамото до кръ... |
| съскав - съскава, съскаво, мн. съскави, прил. Който съдържа в себе си изговор на звука с. Съскави съгласни. // същ. съскавост, съскавостта,... |
| съскам - съскаш, несв. 1. Издавам звук, наподобяващ продължително с. В храстите съскаше змия. 2. Прен. Говоря със злоба, през зъби. |
| съсловие - мн. съсловия, ср. 1. Исторически образувала се обществена група с определени права и задължения. Привилегировани съсловия. В съсло... |
| съсредоточа - съсредоточиш, мин. св. съсредоточих, мин. прич. съсредоточил, св. — вж. съсредоточавам. |
| съсредоточавам - съсредоточаваш, несв. и съсредоточа, св. 1. Какво/кого. Събирам на едно място. Врагът съсредоточаваше силите си около града. 2. Пр... |
| съсредоточен - съсредоточена, съсредоточено, мн. съсредоточени, прил. 1. Който е насочен към определено място. Съсредоточена стрелба. 2. Който е ... |
| състав - мн. състави, (два) състава, м. 1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията.... |
| съставен - съставна, съставно, мн. съставни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес. • Сложно съставно изречение. Спец.... |
| съставител - съставителят, съставителя, мн. съставители, м. Автор, който съставя нещо, като подбира. Съставител на христоматия. |
| съставка - мн. съставки, ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки. |
| съставлявам - съставляваш, несв. Съставям. |
| съставя - съставиш, мин. св. съставих, мин. прич. съставил, св. — вж. съставям. |
| съставям - съставяш, несв. и съставя, св. 1. Какво. Образувам някаква цялост; сформирам, съединявам. Съставям изречение. Съставям сборник. 2.... |
| състаря - състариш, мин. св. състарих, мин. прич. състарил, св. — вж. състарявам. |
| състарявам - състаряваш, несв. и състаря, св.; кого/какво. Правя да изглежда по-стар или да остарее преждевременно. Неумелият грим я състаряваш... |
| състезавам се - състезаваш се, несв.; с кого/с какво. Участвам в състезание. |
| състезание - мн. състезания, ср. 1. Спортна надпревара, съревнование. Лекоатлетически състезания. 2. Надпревара в някаква област; конкурс. |
| състезател - състезателят, състезателя, мн. състезатели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата. |
| състезателен - състезателна, състезателно, мн. състезателни, прил. Който се отнася до състезание или е предназначен за състезание. Състезателен н... |
| състоя се - състоиш се, мин. св. състоях се, мин. прич. състоял се, несв. Само в трето лице. 1. Съставен съм, съдържам, имам в състава си. Гру... |
| състояние - мн. състояния, ср. 1. Положение, в което се намира някой или нещо. Състояние на водата. Продавам автомобил в добро състояние. 2. Ф... |
| състоятелен - състоятелна, състоятелно, мн. състоятелни, прил. 1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин. 2. Доказан, обоснов... |
| състрадавам - състрадаваш, несв.; на кого. Изпитвам състрадание. |
| състрадание - само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание. |
| състрадателен - състрадателна, състрадателно, мн. състрадателни, прил. Който е склонен да състрадава; жалостив, милостив. // нареч. състрадателно.... |
| съсухрен - съсухрена, съсухрено, мн. съсухрени, прил. 1. Който е много слаб, изпит, мършав. Съсухрена ръка. 2. Който е започнал да изсъхва. С... |
| съсухря се - съсухриш се, мин. св. съсухрих се, мин. прич. съсухрил се, св. — вж. съсухрям се. |
| съсухрям се - съсухряш се, несв. и съсухря се, св. Ставам съсухрен; измършавявам, изсъхвам. |
| съсъд - мн. съсъди, (два) съсъда, м. Остар. Съд за течности. |
| съсънка - мн. съсънки, ж. Пролетно горско цвете с бели цветове. |
| сътворение - мн. сътворения, ср. Създаване. Сътворението на света. |
| сътворя - сътвориш, мин. св. сътворих, мин. прич. сътворил, св. - вж. сътворявам. |