слушателят, слушателя, мн. слушатели, м. 1.
Човек,
който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване,
лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели. 2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане. 3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.