наро - Намерени са 21 думи от търсенето |
каро - мн. кари, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари. |
народ - мн. народи, (два) народа, м. 1. Жителите на една държава. 2. Нация, националност. Български народ. 3. Само ед. Група хора, трудещи... |
народя - народиш, мин. св. народих, мин. прич. народил, св. — вж. нараждам. |
нароня - нарониш, мин. св. нароних, мин. прич. наронил, св. — вж. наронвам. |
нароча - нарочиш, мин. св. нарочих, мин. прич. нарочил, св. — вж. нарочвам. |
нарочен - нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. 1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник. 2. Умишлен. |
народен - народна, народно, мн. народни, прил. 1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество. 2. Който е свързан с наро... |
нарочно - нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си. |
народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
народняк - мн. народняци, м. Истор. Привърженик на консервативната партия. // прил. народняшки, народняшка, народняшко, мн. народняшки. |
наронвам - наронваш, несв. и нароня, св.; какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарани дребните си цветове по земята. |
нарочвам - нарочваш, несв. и нароча, св.; кого. 1. Смятам някого за виновен, обвинявам. 2. Провъзгласявам някого за лош. |
нароя се - нароиш се, мин. св. нароих се, мин. прич. нароил се, св. — вж. нароявам се. |
народност - мн. народности, ж. 1. Националност. По народност съм българин. 2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни... |
народопис - народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография. // прил. народописен, народописна, народописно,... |
сънародник - мн. сънародници, м. Човек, който е от същия народ; жител на същата държава. |
обнародвам - обнародваш, несв.; какво. Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам. Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ... |
сънародница - мн. сънародници, ж. Жена сънародник. |
нароявам се - нарояваш се, несв. и нароя се, св. Роя се в достатъчно количество. Пчелите се нароиха. |
международен - международна, международно, мн. международни, прил. 1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни ... |