слушаш, несв. 1.
Насочвам вниманието и
настройвам слуха си да
възприема нещо. Слушаш ли,
като ти говоря, или си четеш вестника? Слушам, но не успявам да чуя всичко. 2. Какво. Възприемам със слуха си; чувам. Слушам музика. Слушам разговора. 3. Какво/кого. Напрягам слух, подслушвам. Слуша и запомня всичко. 4. Прен. Кого. Изпълнявам каквото ми казват; вслушвам се, покорявам се, подчинявам се. Детето никак не слуша. Съветвам го, но не ме слуша за нищо. За всичко слуша родителите си. 5. Прен. Разг. Преслушвам със слушалка. 6. Прен. Какво/ кого. Вярвам, приемам за истина. Вестниците ли слушаш, или мене? Не го слушай, той не знае точно как стоят нещата. 7. Прен. Чувам да се говори. Слушал съм много за тази страна. • Слушай! За привличане на вниманието при обръщение към събеседник. Слушай, хайде да отидем на кино. • Слуша ми се думата. Вслушват се в съветите ми, в мнението ми; имам авторитет, власт.