скършваш, несв. и
скърша, св. 1.
Какво. С кършене
правя на две;
пречупвам,
прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня. 2. Разг. Правя рязка промяна или рязко движение. Кавалът скърши и спря. Скършвам снага. 3. Прен. Кого. Лишавам от желание за дейност или от съпротивителни сили; прекършвам, превивам, сломявам. Гаврата скърши желанието му за по-нататъшни разговори. — скършвам се/скърша се. 1. Пречупвам се. Клончето се скърши от вятъра. 2. Разг. Преуморявам се. Няма да се скършиш от работа. • Не скършвам думата на две. Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Не скършвам хатъра (на някого). Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Скършвам врат. Разг. Подчинявам се, покорявам се. • Скършвам кефа (на някого). Разг. Развалям доброто настроение.