скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.;
какво. Не
прахосвам, не
пилея;
икономисвам,
пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиото. — скъпя се. Не обичам да давам или да изразходвам много от своята собственост; проявявам скъперничество, свиди ми се. Той се скъпи да даде помощ за сираците.