dir - Намерени са 83 думи от търсенето |
диря - мн. дири, ж. Следа. • В дирите съм (на нещо/на някои). Успявам да открия или да узная нещо, което търся или преследвам. • Куче вла... |
подир - предлог. Разг. 1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола. 2. Въвеждане на следхо-ден... |
дирек - мн. диреци, (два) дирека, м. Разг. Използван за подпора или самостоятелен стълб. Зави и се свят и тя се подпря на дирека. • Като д... |
задиря - задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св. — вж. задирвам. |
одирам - одираш, несв. и одера, св.; какво. 1. Дера докрай. Одрах агнето. 2. Разг. Ожулвам, ох-лузвам. Одрах ръката си на един клон. • Жив ... |
надире - нареч. Разг. Назад. |
отдире - нареч. Отзад. Той идва отдире. |
подиря - подириш, мин. св. подирих, мин. прич. подирил, св. - вж. подирвам. |
подире - предлог. Подир. |
мундир - мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир. |
дирник - мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник. • Станал съм с дйрника си нагоре/напред. Безпри... |
издиря - издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
задирям - задиряш, несв. и задиря,. св.; кого. 1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов. 2. Закачам, задявам. |
издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
съдирам - съдираш, несв. и съдера, св.; какво. 1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си. 2. Разг. Прок... |
йодирам - йодираш. В химията - насищам с йод. |
кодирам - кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо. |
надирам - надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с ... |
отподир - нареч. Диал. 1. Отзад. Върви отподир. 2. След това; после. Отподир ще ме търсиш! |
подирен - подирна, подирно, мн. подирни, прил. 1. Който идва отзад; следващ. 2. Който става след нещо друго; следващ. 3. Остар. Който се нам... |