мн. стрелби, ж. 1. Само ед. Стреляне. 2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба. 3. Само ед. В спорта — удар, насочен към определена цел — врата, кош. Стрелба към вратата. 4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба е малокалибрена пушка.
Съновник: Стрелба, стрелбище (виж изстрел)
в съня са знак за предстоящи проблеми, за тревожни вести, за рисковани начинания. стрелбище в лунапарк предупреждава за неверни приятели.