сритваш, несв. и
какво е сритам">сритам, св. 1. Кого/ какво.
Ритам набързо или еднократно;
смушквам. Побойниците го сритаха и избягаха. 2. Разг. Какво. Събирам на купчина чрез ритане. Сритахме вършините. — сритвам се/сритам се. Разг. Обикн. мн. Нападаме се взаимно, отправяме си обиди. Шефовете пак се сритаха.