iun - Намерени са 36 думи от търсенето |
юни - неизм. Шестият месец от календарната година. |
дюна - мн. дюни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде. |
юнак - мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Раз... |
юнга - мн. юнги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос. |
юнец - мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол. |
плюна - плюнеш, мин. св. плюнах, мин. прич. плюнал, св. — вж. плюя. |
юница - мн. юници, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица. |
юнона - само ед. 1.В древноримската митология - съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието. 2.П... |
юноша - мн. юноши, м. Момче на възраст между детската и зрялата. // прил. юношески, юношеска, юношеско, мн. юношески. Юношески мечти. |
кюнец - мн. кюнци, (два) кюнеца, м. 1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2. Широка тръба за канализация. |
юнкер - мн. юнкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище. // прил. юнкерски, юнкерска, юнкерско, мн. юнкерски. Юнкерска унифо... |
юнски - юнска, юнско, мн. юнски, прил. Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове. 2.Който става през месец юни. Юнско слъ... |
адюнкт - (нем. Adjunkt по лат. adiunctus 'присъединен')1. Воен. Асистент във военно учебно заведение, който се готви за преподава... |
плюнка - мн. плюнки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка. |
плюнча - плюнчиш, мин. св. плюнчих, мин. прич. плюнчил, несв.; какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си. |
слюнка - мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храно... |
слюнча - слюнчиш, мин. св. слюнчих, мин. прич. слюнчил, несв.; какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците. |
юначен - юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена. |
брюнет - мн. брюнети.Мъж с черна коса и тъмни очи. |
сюнгер - мн. сюнгери, (два) сюнгера, м. 1. Низше многоклетъчно животно със скелет от рогово вещество. 2. Гъба за бърсане, направена от скел... |