мн. светци, м. 1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила. 2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. Свети Георги е покровител на войската. 3. Прен. Ирон. Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. Прекален светец u богу не е драг. 4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите. Той е истински светец.
Съновник: Светец
видиш ли в съня си, наяве ти предстои тежко изпитание. ти ако си светец, ще си патиш от минали грешки, ще ти припомнят стари провинения.