свежа, свежо, мн. свежи, прил. 1.
Който не е увяхнал;
сочен,
млад. Свежа
зеленина. Свежи цветя. 2. За
вятър, въздух — който е прохладен, ободряваш. 3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки. 4. Който изразява бодрост, от-починалост. Свеж вид. Свеж поглед. 5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. // същ. свежест, свежестта, ж.
усещането за свежест в съня е свързано с добри новини и приятни изненади.