сърдиш, мин. св. сърдих, мин. прич. сърдил, несв.;
кого.
Предизвиквам раздразнение, гняв,
недоволство,
злоба. Не сърди началника си. — сърдя се. 1. Изпитвам раздразнение, недоволство, злоба, гняв. 2. На кого, за какво. Избягвам да общувам с някого. За какво ми се сърдиш?