(те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя ме, мин. прич. сърбял ме, несв.
Само в трето
лице. 1.
Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката. 2. Прен. Разг.
Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. Сърби ме да му кажа истината. • Хем сърби, хем боли. Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи. • Сърби ме езикът. Разг. Много ми се иска да кажа нещо. • Сърби ме ръката. Ще получавам или ще давам пари. • Чеша се там, дето не ме сърби. Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.