само ед. 1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена. 2. Организирано движение срещу окупатор. Френската съпротива.
Съновник: Съпротива
оказваш ли насън, наяве ще те победят, ще те надвият конкурентите или съперниците ти. на тебе ако ти оказват съпротива, не злоупотребявай с търпението или благоразположението на началниците си.