съперничиш, мин. св. съперничих, мин. прич. съперничил, несв. 1. На
кого/с кого. Стремя се към същата цел
като друг; домогвам се, състезавам се. Съперничеше на приятелката си по
успех. 2.
Проявявам еднакви качества. Малко планини съперничат на Пирин по красота.