съдиш, мин. св. съдих, мин. прич. съдил, несв. 1.
Кого.
Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване. 2. Кого.
Водя съдебен процес срещу някого. Ще го съдя за обида. 3. За какво/за кого. Създавам си мнение по някакъв въпрос. Съдя за способностите му по това, което видях. 4. Какво/кого. Преценявам, обвинявам. Победителите не ги съдят. Ще ме съдят следващите поколения. — съдя се. Водя съдебно дело с някого. Ще се съдят за наследството.