мн. страни, ж. 1.
Място, разположено в
посока от
нещо или от
някого. От едната му
страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината. 2. Държавата, обикн. като територия; край. Близки и далечни страни. 3. Ограждаща линия. Страните на триъгълника са различни. 4. Направление, насока. Завивам на друга страна. 5. Повърхност на нещо плоско. Външната страна на вратата. 6. Разг. Буза. Зачервиха и се страните от студ. 7. Прен. Характерна особеност; качество. Не познавах тази страна от характера му. 8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и др. Нека да чуем мнението на противниковата страна. 9. Гледна точка. Погледнато от тази страна, делото е ясно. • Вземам страна. Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците. • От страна на. От името на.