собствеността, само ед., ж. 1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото. 2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.