смущаваш, несв. и
какво е смутя">смутя, св. 1. Кого/ какво.
Причинявам безпокойство,
тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути силно. Смути я с наглото си държание. Смущават спокойствието му със заплахи по телефона. 2. Какво. Разстройвам, обърквам протичането, правилния ход на нещо. Закъсненията за час смущават работата. — смущавам се/смутя се. Обърквам се, притеснявам се, тревожа се. Смущава се пред непознати хора. Смути се и обърка сервирането. // същ. смущение, мн. смущения, ср. Настъпват смущения в работата на сърцето. Смущение сред децата.