скубеш, мин. св. скубах, мин. прич. скубал, несв. 1.
Какво.
Издърпвам растителност, косми,
пера неравномерно, на места или едно по едно.
Скубя кокошка. Скубя бурени. 2. Прен. Кого. Измъквам материални ценности нечестно, като крада, лъжа или изнудвам. Държавата ни скубе, а ние мълчим. — скубя се. Опадват ми косми, пера. Кучето се скубе. Козината на животните се скубе през някои сезони. • Скубя си косата/косите. Разг. Ядосвам се, разкайвам се. После ще си скубеш косите.