скучна, скучно, мн. скучни, прил. I.
Който подтиква към
скука, предизвиква скука; досаден,
отегчителен, безинтересен. Скучна
книга.
Скучен човек. 2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор. // нареч. скучно. • Скучно ми е. Обхванат съм от скука.