скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв. 1. За
животно, обикн.
куче -
издавам тънки провлачени звуци
като израз на някакво приятно или неприятно усещане. Ритнах кучето и то започна да скимти. 2. Разг. Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство - най-често неприятно; хленча. Стига си скимтяла! // същ. скимтене, ср.