скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е. // прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски.
Съновник: Скитник (виж бездомен)
сънуваш ли, неочаквано ще получиш помощ. ти ако си скитник, пази се от съмнителни познанства, не се предоверявай. ако в съня си прогониш скитник, ще пропуснеш важна среща.