ахо - Намерени са 37 думи от търсенето |
ако - съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или... |
ало - 1. В телефонен разговор - възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.2. Възглас за привличане н... |
асо - мн. аса.Ас; туз, бирлик. |
аха - 1. За потвърждение, изразено мимоходом.2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. |
ехо - само ед. 1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук. 2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от... |
охо - междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се взем... |
ухо - мн. уши, ср. 1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата. 2. Външната част на този орган. ... |
заход - само ед. Остар. 1. Залез. 2. Нужник. |
заходя - заходиш, мин. св. заходих, мин. прич. заходил, св. — вж. захождам. |
маховик - мн. маховици, (два) маховика, м. Диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея. |
махорка - само ед. Нискокачествен тютюн. |
нахокам - нахокаш, св. - вж. нахоквам. |
находка - мн. находки, ж. 1. Нещо намерено. Исторически находки. 2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интере... |
параход - мн. параходи, (два) парахода, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход. // прил. параходен... |
сарахош - мн. сарахоши, м. Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек. |
трахома - само ед. Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата. |
анахорет - (клат. anachoreta но гр. anachoretes)Книж. Отшелник, пустинник. |
захождам - захождаш, несв. и заходя, св. 1. Започвам да ходя. 2. За небесно тяло — залязвам. 3. Прен. За слава, възход — западам. |
находище - мн. находища, ср. Място, където се намират полезни изкопаеми и други природни блага. Златно находище. |
находчив - находчива, находчиво, мн. находчиви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен. // същ. находчивост, наход... |