съсредоточаваш, несв. и
съсредоточа, св. 1.
Какво/кого.
Събирам на едно
място. Врагът съсредоточаваше силите си
около града. 2. Прен. Какво. Напрягам, отправям. Трябва да съсредоточа мислите си. — съсредоточавам се/съсредоточа се. Напрягам се, насочвам се, устремявам се; вглъбявам се в себе си, замислям се. Той се съсредоточи над книгата.