| дву - Намерени са 17 думи от търсенето |
|---|
| дву- - Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен... |
| двубой - двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой. • Словесен двубой. О... |
| двукрил - двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има д... |
| двучлен - мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. |
| двуколка - мн. двуколки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила. |
| двуцевка - мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви. |
| двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. |
| двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
| двукратен - двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване. |
| двукрилен - двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. |
| двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. |
| двучленен - двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. |
| двуличнича - двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. |
| двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... |
| двусмислица - мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. |
| въгледвуокис - само ед.Спец. В химията — въглероден двуокис. |
| недвусмислен - недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен от... |