стряскаш, несв. 1. Кого/какво.
Изплашвам с
внезапен шум,
трясък,
движение и др.;
подплашвам. Шумът стряскаше кокошките. 2. Кого. Събуждам рязко. Стряскаха го и не му даваха да спи. 3. Прен. Кого. Карам да се опомни, да дойде на себе си или да се замисли. Двойката на изпита стряска, но и помага. — стряскам се. 1. Изплашвам се от внезапен шум, трясък и др. 2. Събуждам се рязко. Стряскам се в съня си. 3. Прен. Идвам на себе си, осъзнавам се, започвам да мисля. // същ. стряскане, ср.