строшаваш, несв. и строша, св. 1. Какво. Правя на части чрез трошене; счупвам. Строшавам чаша. 2. Прен. Кого. Потрошавам, смазвам, пребивам. Строшиха го от бой. • Строшавам/с гроша си зъбите. Разг. Не мога да се справя, да разреша нещо. • Строшавам/ строша си главата. Разг. Погубвам се сам; на-вреждам си тежко.