самотна, самотно, мн. самотни, прил. 1. Който живее в самота. Самотна старица. 2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво. 3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. // същ. самотност, самотността, ж.
Съновник: Самота, самотен
ако си насън, наяве ще се доверяваш на неподходящ човек. друг ако е самотен, чакай гости.