срамът, срама, мн. срамове, (два) срама, м. 1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше. 2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи. 3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни. • От кумова срама. От немай къде, по принуда, за пред другите. • Срам ме е. Срамувам се. • Срам не срам. Въпреки че се срамувам. • Ставам за срам. Опозорен съм. • Бера срам/срамове. Срамувам се.

изпитваш ли насън, наяве ще те похвалят, ще признаят заслугите и успехите ти. друг ако се срамува, ще се гордееш с постиженията на свой приятел или близък.

shame