мн. сили, ж. 1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила. 2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили. 3. Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината. 4. Обикн. мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили. 5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото. 6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, ус-тременост. Сила на характера. 7. Само мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили. 8. Само мн. Войска. Военновъздушни сили. 9. Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала. • Влизам/вляза в сила. Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.

ако придобиваш насън, наяве ще те победят или изпреварят в начинанията ти. друг ако е силен, очаквай приятелска подкрепа във важен момент.

force